България се възползва от слабостта на гръцката икономика

bulgaria-border-300x225

Всеки път когато Акис Агорастос кара обратно през границата от България до Серес ( гръцки град където той е роден) , кръвното му налягане малко се повишава.

Полуразрушените магазини, безброй „под наем“ знаци, изоставени фабрики и празни улици го изпълват с мрак. „Гняв и тъга ме обзема“, заяви предприемачът.
„Не мога да повярвам, че това е страната в която съм израснал. За моето поколение тя не трябваше да бъде по този начин.“
През 2012 г., в разгара на Гръцката дългова криза,  Агорастос премести бизнеса си – фитнес зала в американски стил ( само една година преди процъфтяваща в Серес) – над границата на България. Преместването не беше лесно: той трябваше да наеме три камиона „при огромен разход“, за да пренесе спортната екипировка до южния български град Благоевград, на 100 мили северно от Гръцката граница.
И след това, добави той, рискът от преместване в страна, която от своя страна е най-бедната членка на ЕС и в която никой не иска да остане.
„Но след моите калкулации, разбрах че това е единственият начин да оцелея“, каза 32-годишният, чието предприятие сега е настанено в едно мазе една пета от размера му обратно в Серес – но и на една десета от цената.
„Подобно на всички бях наистина притиснат от данъци, а и наема за салона от € 12 000 на месец. След първия меморандум“, каза той, имайки предвид първоначалната € 110 млрд. от ЕС и МВФ спонсорирано спасяване на Гърция, “ хората започнаха да бъдат толкова засегнати от съкращения и първото нещо което отпадна беше членството им в фитнеса. Той стигнал до точката, където не можел да си позволи да плаща наема или сметките за ток или данъците. “
A в бившия Съветски блок, състоянието където България предлага стабилност и утеха за предприемачите като  Агорастос би било немислимо не толкова отдавна, когато Гърция беше единствената държава на Балканите в ЕС и регионален икономическа лидер.

Агорастос далеч не сам. Това, което започна като тънка струйка на гръцките фирмени разклонения към новите пазарни икономики на съседните балкански държави, преди кризата да беше започнала, се е превърнало в постоянен поток като фирмите се стремят да избегнат осакатяващите мита и икономика, която в продължение на шест поредни години е в аскетизъм и рецесия.
В рязък контраст с Гърция, където корпоративните данъчни ставки варират между 20% и 25%, а предприятията са подложени на все по-променящата се данъчна администрация, България има плосък данък от 10%, най-ниският в ЕС.
Залогът на Андонис Самарас- гръцкият министър-председател, че 2014 ще бъде годината на икономическото възстановяване, когато международната спасителна програма ще върне към растеж, бе посрещната с недоверие, ако не и презрение от бизнес общността в страната.
Тази седмица преговорите за освобождаване на € 10 млрд. от помощи и обещаното завръщане към международните пазари на облигации преди май, не направи нищо за да затвори устата на критиците които казват, че трети спасителен план ще бъдат необходим за справяне с монументалните дългови проблеми на страната.

Въпреки, че Атина е възвърнала част от своята конкурентоспособност с разходите за труд, Албания, България, Румъния и Македония са все още по-евтини, с минимална месечна заплата от около € 350.
Анализаторите отбелязват рекордни нива на безработица и бедност и казват, че производителната икономика на Гърция се е разпаднала през тези четири години, откакто истинския размер на бюджетния дефицит доведе Европа до най-лошата криза от десетилетия насам.
Официалните данни от миналия месец показаха, че промишленото производство през декември нараства за първи път от шест месеца, но след като падна с 3.6% през годината и с около 30% от своя връх. Безработицата остава на 27,5% от последните данни и протестите продължават, тъй като работещите в публичния сектор са изправени пред 11 400 съкращения на работни места тази година, както бе поискано от спасителните кредитори.
„По никакъв начин не можем да говорим за достатъчно голям обрат, за да се спре тази тенденция“, каза Chryssa Manoulidou, президент на Орестиада, Съюза на производителите в северната част на граничния регион Еврос. „Все още е огромна несигурността. Ние говорим за рецесия, която никога не е била наблюдавана в мирно време и ситуация която все още е далеч от стабилна.“
Броят на гръцките фирми, регистрирани в България нарасна 75% между 2010 г. и 2012 г., от около 2200 до почти 3800, според данни, публикувани от Националната агенция за приходите в София. Миналата година според гръцките медии тази цифра достига 6000 и е отчетено, че компаниите с гръцко / българска собственост надмина 15 000.
„В Гърция е невъзможно да се работи в момента“, каза Христос гръцки хотелиер, който  отказа да даде пълното си име.
„Нищо не се движи на пазара. И с над 30% необслужвани банковите кредити, никой няма да ви даде и кредит. Банките отказват дори да говорят за това, отказват точка.“

Гърция е третият най-голям инвеститор в България след Холандия и Австрия, с гръцки строителни фирми и водещи пазари в мащабни инфраструктурни проекти в бившата комунистическа държава.
Движението по пътищата до Благоевград от гръцката граница е свидетелство за емиграцията на предприемачите. Облицованите с гръцки език табла на дружества изнасящи стоки – всичко, от пластмаси за фармацевтични продукти, зехтин, храна, текстилни фабрики и строителни фирми, които също са преместени. Сред тях е и Fourlis Holdings, която притежава франчайза Ikea за региона, фирмата Еллактор и Jumbo- най-големият търговец на дребно на играчки, също и филмови фирми.
Търговският директор на гръцкото посолство в българската столица София заяви, че през последните 18 месеца той е бил залят от „изразяване на интерес“ от хора от бизнеса, които виждат България като сигурно убежище и са искали да изнасят стоки за страната.
Бианка Георгиева е счетоводител, отворила е офиси в Сандански, най-близкия търговски град до границата. „Всеки ден получаваме обаждания от най-малко две или три гръцки компании, които искат да отворят магазин тук“ каза тя. „Търсене има толкова голямо, че аз реших да отворя втори офис.“
Малките и средни предприятия не са единствените предприятия, които бягат от най-слабата страна-членка на еврозоната. В последните 18 месеца се наблюдава изход на гръцките мултинационални компании, включително Coca-Cola Hellenic Bottling, преди най-голямата компания в страната, но сега със седалище в Швейцария и в Лондон и Виохалко- най-голямата група за обработка на метали.
„Всеки се отказва от гръцката икономика,“ каза политическият коментатор Гиоргос Куртсос.
„Големите риби се местят в страни като Люксембург, Швейцария и Белгия, а малките и средни фирми, които не разполагат с необходимите средства в по-малко развитите балкански държави“ каза той.
„От 30 000 камиони, 8000 вече са се преместили към България. Ако правителството иска да запази компании тук, то трябва да реши въпроса за ликвидността в частния сектор и намаляване на данъчната тежест, в противен случай кой по дяволите ще оцелее в тази страна? „  by Helena Smith http://www.theguardian.com

This entry was posted in България and tagged , . Bookmark the permalink.

Fatal error: Uncaught Exception: 12: REST API is deprecated for versions v2.1 and higher (12) thrown in /home/bgnetorg/public_html/terminal2.bg/wp-content/plugins/seo-facebook-comments/facebook/base_facebook.php on line 1273