Игнат Христов Кънев (Канев)

Ignat_Kanev

Игнат Христов Кънев е роден на 6 октомври 1926 г. в с. Горно Абланово, България . Той е един от шестте деца в семейството на Христо и Mita Kanevi. [1]

Той не разполага с финансови средства, за да се научат и е бил принуден да на възраст от 14 да напусне България и се установява в Австрия, за да търсят препитание. През март 1941 г. с няколко приятели отиде при български градинар, който имаше градини в Австрия и търговията със селскостопански продукти. След 1945 г. той възнамерява да се върне в България, но приятелите му го разубедят. След пет години на чиракуване, той вече има своя собствена търговия с плодове и зеленчуци. [2]

През 1951 г. той напуска своя бизнес в Австрия и почти без пари, без да знае английски и без никакви връзки и приятели отива в Канада . Разположен в Торонто , където навлиза в строителния бизнес. Първоначално построени малки къщи за новопристигнали имигранти. Пет години по-късно, през 1956 г., вече на базата първо има строителна фирма. През следващата година той успя да изгради първата си сграда – три етажа с девет апартамента и десет години по-късно построено първиято му високо строителство с 262 апартамента. [3] Впоследствие, годишният оборот на компанията достигна повече от 250 милиона долара. [ 4] [5] [6] По време на кариерата си като строителен предприемач, той построил хиляди къщи, много обществени сгради и оборудване за голф от световна класа. [7]

Той също е замесен в търговията с автомобили. Той стана представител на GM и продава хиляди леки и товарни автомобили. За успешната си бизнес с автомобили на GM, той е поканен от президента на компанията по време на вечеря в Детройт . [8]

Той е собственик на шест голф игрища и голяма строителна компания в Канада. Управляващ директор на благотворителна фондация, носеща неговото име. [9]

Неговото богатство се оценява на над $ 1 млрд. евро. [10]

Той е почетен консул на България в Канада. [11]

Филантропията [ редактиране ]

Kaneff отпуска стипендии предимно за здравни и образователни цели, както и за насърчаване на българската православна църква . [12]

Прави първия си основен дарение през 1955 г. за една болница в Торонто. [13]

Kaneff дарена земя и над $ 1 млн. евро за строителството на българската православна църква „Св. Димитър“ в Торонто. [14]

През 2009 г. Игнат Kaneff дава $ 2,5 милиона за реконструкция на сградата на Юридическия факултет Osgoode Hall в Университета Йорк в Торонто , който след това се нарича, след като името му Игнат Kaneff Building.

През 2012 г. Игнат Kaneff дава $ 1,5 милиона (около половината от сумата) за изграждането на модерна конферентна комплекс кръстен на него, „Kaneff Centre“ в българската Русе университет . [15] [16] The Kaneff център е открит официално на 10 Октомври 2013. [17] [18]

Успехи [ редактиране ]

През 2002 г. Игнат Kaneff е награден с български орден „Стара планина първа степен“. [19]

През 2010 г. Игнат Kaneff бе удостоен с Ордена на Онтарио . [20]

За щедрите спонсорство и строителни ремонти на Osgoode Hall Law School през 2010 г., Университета в Йорк му присъжда почетен доктор на Юридическия Science.[21]

За спонсорството на Kaneff център в България през 2013 г. Русенски университет му присъжда почетен доктор на науките. [22]

- Г-н Канев, тръгвате на 15 г. за чужбина. Мислили ли сте, че връщане назад няма да има?Родителите ви как ви пуснаха?

- Не им е било лесно. Майка ми после казваше, че цял порой сълзи е изплакала по мен. Баща ми имаше един приятел, Никола Парушчолаков, градинар от Горна Оряховица, който имаше бизнес зад граница. Дойде веднъж на село (Горно Абланово, Русенско – б.а.) и вика: „Бай Христо, дай ми го момчето си, човек ще го направя.“ Той имаше зеленчукови градини в Австрия и търгуваше със земеделски стоки. Аз бях малък, ученик още, но вече имах някакъв търговски опит – баща ми работеше в кооперацията, в която се търгуваше с кожи, яйца, газ, захар.

Така през март 1941 г. тръгнахме с още 2-3 момчета от нашето село за Австрия. Там първо бяхме общи работници, но мен бързо ме пратиха на пазара да се мешам с хората, да понауча езика.

На следващата година вече сам ходех да продавам стоката. Първи научих немския. Изкарах 3 г.и се върнах в отпуск в Горно Абланово. Заради туй, че не съм изкарал войниклъка, взеха да ми правят въртели. Не ме пуснаха да тръгна пак за Австрия. Добре че баща ми намери един офицер от Свищов, та тръгнах пак за Австрия.

Не съм мислил да бягам от войниклъка. Даже през 1945-а на три пъти стягах багажа за България, да си изпълня задължението към държавата. Но приятели ме отказаха, там е размирно сега, ми казаха, недей тръгва.

Отказах се и мисля, че съм взел правилно решение. След 5 г. чиракуване вече имах собствена търговия и малко производство на зеленчуци, плодове. Единствен от българите градинари в Австрия тогава имах камион, другите караха още каруците.

- Как се озовахте зад океана и защо в Канада?

- През 1950 г. един по един емигрантите започнаха да напускат Австрия и да заминават за Америка. Аз също реших да бягам, тъй като се заговори, че руски агенти събирали емигранти и ги пращали в Сибир.

През 1951 г. за 11 дни напуснах Австрия. Продадох си бизнеса на задграничното правителство на БЗНС, по-скоро им го оставих, тъй като Г. М. Димитров, който го оглавяваше, обеща да ми плати, като пристигна, направо в канадски долари. Баща ми Христо Кънев беше земеделец, самият Г. М. Димитров беше нощувал на 3 пъти в нашата къща в Горно Абланово. Оттам ме знаеше. Само че като пристигнах в Канада, Гемето ми каза: „Пари няма.“

И аз – в чуждата страна без пари, без академична подготовка, не знаеш езика – като едно животно си.

А трябва да ядеш … Така на 24 г. започнах от нулата с пет долара в джоба. Много ми помогнаха двама – един хърватин и един поляк.

Те бяха майстори, работеха в строителството и ме взеха. Работех от сутрин до вечер, строяхме къщи, но понеже бях буден младеж, очите ми все в по-старшите.

Гледам, собственика продава къщите като боза, както се казва. Майсторите мерят покриви, стени и аз се уча от тях. В това време Г. М. Димитров накарал българските емигранти да събират по долар на месец и така ми пратиха 300 долара. С тези пари си купих място за строеж и за 11 месеца си вдигнах къща.

През 1952 г. вече живеех в моята си къщичка. Веднага я заложих за 4000 долара заем с 4% лихва.

- И с тях ли започнахте?

- Може да се каже. С тях си купих още две места, построих къщи в тях, продадох ги, след това още 4 места с 4 къщи и т.н. И все в извънработно време. Така беше тогава. За да успееш, трябва да работиш много.

- И на кого продавахте?

- Това беше времето след войната, в Канада бяха пристигнали 300 000 имигранти и продължаваха да пристигат. Имаше голямо търсене на жилища. През 1955 г. идва при мен един агент, който ми продаваше къщите, и вика:. „Ще строим болница и събираме дарения, ти ще се включиш ли Щом е за болница, това е голямо, полезно нещо, трябва да дам, но колко Питам го колко се дава, а той – кой колкото обича.

Мислих, мислих и обещах да дам 2000 долара – за 3 г. да ги внеса, понеже ги нямах накуп. От следващата година започнаха да идват много клиенти за къщите. Изпращал ги някой си мистър Дейвис – главен прокурор на района. Той отговарял за събирането на парите за болницата и като видял в списъка 2000 долара, попитал кой е дал толкова пари.

Оказа се, че другите давали кой по 5, кой по 50, само двама дали по 100 долара. Такава била практиката.

Така станах изведнъж някой, НЯКОЙ СИ. Т.е. популярен, известен.
Взеха да ме канят по разни събрания, чествания. Този мистър Дейвис имаше адвокатска кантора и когато клиентите се допитвали от кого да купят жилища, адвокатите им казвали: от малкия българин вървете си купете.

- Кога се усетихте богат и успял човек?

- През 1957 г. построих първата си висока сграда – на три етажа с 9 апартамента, а 10 г. по-късно построих сграда с 262 жилища.

Бизнесът ми тръгна. Построените от фирмата ми жилища станаха хиляди, основах автомобилно представителство на „Дженерал моторс“. По 4000 коли на година съм продавал. През 1964 г.президентът на „Дженерал мотърс“, ме покани на вечеря в Детройт, изпрати самолет да ме вземе от Торонто.

Търговията явно ми е била в кръвта от малък. На една фирма продадох 300 камиона, представяте ли си?

- Връщали ли сте се в България преди 1989 г. и имахте ли проблеми с властта?

- През 1968 г. Дотогава бях подсъден заради неотслужената военна служба, властите ме следяха, но вече бях известен, богат и нищо не можеха да ми направят. Имаше един началник на милицията в Русе, Иван Пенчев, после станахме приятели.

- Г-н Канев, интересувате ли се от политика?

- Да, разбира се. Аз самият съм либерал, сега сме в опозиция. Консерваторите управляват страната. Лидерът им е млад, енергичен, Стивън Харпър, той е премиер-министър и ми харесват някои негови решения, нищо, че не е от нашите.
Човек трябва да е справедлив и с опонентите си, когато вижда, че правят нещо за доброто на държавата. Винаги съм се интересувал от политиката, помагал съм на партията си, спонсорирал съм я с пари. Но аз самият никога не бих се занимавал с политика.
Политиците са като поповете, на тях им е дадена дарбата да говорят, да увличат хората, но никога не са богати. Поне в Канада е така.
Ако са богати, няма да имат ищах да работят за държавата и народа.

This entry was posted in Бизнес, Канада and tagged . Bookmark the permalink.

Fatal error: Uncaught Exception: 12: REST API is deprecated for versions v2.1 and higher (12) thrown in /home/bgnetorg/public_html/terminal2.bg/wp-content/plugins/seo-facebook-comments/facebook/base_facebook.php on line 1273